„Дали съм могла да бъда полезна с тая своя обществена дейност, не знам. Но аз вложих всичката си енергия, време, опитност и знания в нея и работих с пълното съзнание, че изпълнявам един дълг… така, както го разбирах“
Елисавета Консулова-Вазова
В ученически бележник на въпроса какъв е нейният девиз, Елисавета Консулова отговаря: „Да бъда вярна на природата и на себе си“.
Тя е родена в Пловдив на 4 декември 1881-ва година в семейството на Ана и Георги Консулови. Бащата е потомък на почитана фамилия в Пазарджик, високообразован, владеещ няколко чужди езика, сподвижник на Левски.
Елисавета Консулова завършва Първа девическа гимназия в София, където след това работи като учителка. През 1902-ра година приключва обучението си в Държавното рисувателно училище в класа по живопис на проф. Ярослав Вешин.
В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова – художник, автор на статии за изкуство и култура, преводач, активен просветител за младите момичета и жените.
Елисавета Консулова-Вазова е един от пионерите на пленерната живопис в България. Автор е и на редица изпълнени с живописно майсторство портрети и картини на тема цветя. Под ръководството на Ярослав Вешин, Консулова е първата наша художничка, която рисува голо тяло от натура и то не само в черно-бяла техника, но и с бои. За времето си тя е изтъкната художничка не само у нас, но и в чужбина. Специализира портретна живопис в Академията на дружеството на жените-художнички в Мюнхен при проф. Х. Книр (1909-1910). Освен множество участия в изложби у нас, Елисавета Консулова прави самостоятелни изложби в Прага, Братислава и Пилзен. Пътува много в чужбина, живее в Мюнхен, Дрезден, Берлин и в Прага. Знае руски, немски, английски, чешки, полски, испански, унгарски. Превела е около 10 книги.
През лятото на 1906 г. се омъжва за най-малкия брат на Иван Вазов – Борис, който я подкрепя в разнообразните ѝ интереси.
През 1919-та година на 31 август открива своя изложба в салона на Рисувалното училище в София. Това е първата самостоятелна изложба на жена –художник в България. Показва портрети, цветя, копия на творби от К. де Вос, Веронезе, Ф. Халс и др.
Художничката подема различни инициативи за културното развитие и духовно израстване на българските жени и деца.
Тя е сред основателките на първия Кукления театър в България (1923-24), главен редактор на сп. „Дом и свят“ – списание за домашна култура, литература и изкуство, което издава много години.
Също така Елисавета Консулова има сантимент към народния текстил и пътува много из Костенец, Сопот и Карлово, за да издирва стари образци – престилки, сукмани, шевици, бакъри, изучава различни орнаменти и технологични похвати. Участва в учредяването на кръжока „Български накит“ през 1926 година , а три години по-късно, когато вече живее в Прага, участва там в Международен конгрес на народните изкуства и изнася доклад за българския фолклорен костюм. Като съпруга на дипломат в Прага, тя успява да организира първи по рода си пансион на българските студенти в Чешката столица.
След като се завръща в България емблема на работата ѝ в посока просвещение на жените е създаването на дружеството „Български дом“. Основна цел е културното ограмотяване в семейството, модернизиране на бита и домакинството, за да имат жените повече време за разговори за изкуство, художествени четения, музикални часове, екскурзии с познавателна цел. Като естествено допълнение на тази идея Елисавета Консулова създава „Беседа“ – списание за домашна култура, литература и изкуство“. Също така художничката публикува редица статии в тогавашни вестници, свързани с проблемите на българското изкуство и по обществено наболели въпроси.
Близките ѝ я описват като прецизен и критичен най-вече към себе си човек, който непрекъснато се стреми към усъвършенстване в работата си.
Заедно с всичките си интереси и дейности, тя става и милосърдна сестра по време на Балканската и Първата световна война и е наградена за усърдие и смелост с най-голямата награда на Червения кръст. През 1921 г. получава и Дамски кръст за граждански заслуги, през 1937 г. е наградена с Почетния знак „За насърчение към човеколюбие“. С орден „Кирил и Методий“ — I степен е удостоена през 1961 г.
Елисавета Консулова – Вазова умира на 29 август, 1965-та година.
Още за авторката: https://djurkovigallery.com/blog/elisavetakonsulova/