Името му е сред имената на най-добрите български пейзажисти. Той е надарен с усет към формата и колорита на предметите и тяхната пластичност. Пейзажите му са наситени със собствена ритмика и индивидуален почерк. Предпочитаният цвят в палитрата му е зеленият, богат, наситен, с многобройни нюанси, но винаги разпознаваем – „бараковското зелено“.
Васил Христов Бараков е роден на 4 септември 1902 в Казанлък. Израства в семейството на многодетен търговец. Следвайки желанието на баща си завършва търговското училище в Пловдив. Назначен е писар в апелативния съд. През 1923 г. се запознава с младите художници Данаил Дечев, Веселин Стайков, Владимир Рилски, Златю Бояджиев и Давид Перец. Приятелството с тях предопределя бъдещето му. Първата му изява като художник е през 1926 г., когато участва в изложба на младите художници в Пловдив. Желанието на младите творци отвежда Бараков, Златю и Перец в София. Кандидатстват в Художествената академия. Бараков следва първоначално като извънреден ученик в ателието на проф. Цено Тодоров. През 1929 г. е приет редовен студент и учи живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Стефан Иванов. За да се издържа групата, която получава името „Бараците“ изпълнява поръчки за изработване на реклами, табели, плакати за кино и др. Бараков предпочита да изписва буквите и развива усет и отношение към художествения шрифт. Със спечелените от занаятчийската работа пари, през ваканцията тримата пътуват из Родопите и създават пейзажи вдъхновени от красотата на природата. След прекъсване на обучението (1932-1933 г.) Бараков се дипломира през 1935 г. Приет за член на Дружеството на новите художници. На 30 април 1939 г. в София открива първата си самостоятелна изложба. Работи като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). След 1950 г. се премества да живее и работи в София.
Бараков предпочита да работи в пейзажния жанр. Рисува природата край Пловдив, София, Казанлък, Родопите. Във всяко платно изгражда собствената си представа и чувство за различен сезон, месец, част от деня. От 1935 г. участва активно в художествения живот. Излага в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина. Организира само две самостоятелни изложби в София – през 1939 и юбилейна през 1973 г.
Ранните му пейзажи са експресивни, с изразени релефни форми, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж: „Депото” (1938), „Пейзаж с електрически кантон”, (1938).
Умира през 1991 г. в София. Негови картини има в колекциите на НХГ, СГХГ, Художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Ямбол, с. Момчиловци, Смолянско, частни сбирки в България, Австрия, Германия, Русия и др.