Лика Янко (Евангелина Лазар Янко) е българска художничка от албански произход. Родена е през 1928 г. в София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия, където учи живопис в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Като свой духовен учител, оказал въздействие върху творчеството й, художничката определя Винсент ван Гог. Макар искрено да се възхищава на своите учители в академията, самата Лика Янко чувства, че е различна – показателна в това отношение е оценката „среден“, която академиците присъждат на дипломните ѝ творби. Невъзможността за вместване на нейния самобитен стил в рамките на тогавашните комунистически изисквания за художественост се потвърждава през 1967 г., когато първата самостоятелна изложба на Лика Янко е преждевременно закрита, а художничката е обвинена от критиката във формализъм. Тя е творила в България по време, в което всячески е била ограничавана индивидуалността на творците.
„Щом ме отхвърлят, значи съм била вярна на себе си. Ще си остана такава – пътят тряба да бъде извървян докрай!“
Тя започва да подписва творбите си с въже, сякаш казва: „Опитахте се да ме завържете, но аз използвам въжето ви, за да докажа, че съм свободна“.
От 70-те години нататък Лика Янко става любима художничка на множество ценители на изкуството от Дипломатическия корпус у нас. Нейните творби започват да пътешестват в Европа и Латинска Америка. „ У дома са идвали и са купували картини дипломати от много държави: Бразилия, Португалия, Франция, Холандия, Аржентина, Сипания, Швейцария… Около 80 мои картини са в частни колекции в чужбина…“
Лика Янко отново излага свои платна пред публика през 1981 г. В този период на отдалеченост от българското общество, творбите ѝ се радват на голям интерес от страна на почти всички посолства – изкуството й се разпространява и в САЩ, Индонезия, Индия, Египет. През 1981 г., по покана на Людмила Живкова, Лика Янко прави изложба, която постига голям успех и творбите ѝ получават заслужено висока оценка. За целия си живот Лика Янко прави едва 7 изложби, като умира малко след откриването на последната от тях – във варненската галерия „Кавалет“.
Картините на Лика Янко от различните периоди на творчески търсения впечатляват с широкия обхват на тематиката. Ценителите на нейното изкуство обаче винаги откриват философското послание и символика в платната – всяко едно-късче от Вселената, и разбират дълбокото преклонение на художничката пред силата на Природата. Най-добрите ѝ произведения искрят от чистота и неподправена искреност.
Вестник „Капитал“ в статия за Лика Янко отбелязва: „Със закалката на албанската си кръв и с гордостта на духа си Лика Янко се оттегля от измамната суета и намира уединение край морето в Созопол и в селата на Родопите. Там претворява митовете за слънцето и небесните тела, възславя любовта, човешката саможертва, животворното море и небето с всичките си любими средства на колажната техника: боя върху напластен гипс (мечтаела е да рисува икони по стените на старите манастири), често забъркана с пясък или слама, апликации с късове въже, зебло, парченца от плат или мрежа, цветни стъкълца, заоблени камъчета, керамични отломки, телчета – все продукти на земята“.
В галерия „Джуркови“ може да видите няколко забележителни картини на Лика Янко в малък и по-голям формат.
Източници: сайтовете на галерия „Лоран“ и вестник „Капитал“
Илиев, Красимир, „Лика Янко – общуване със сакралното“, галерия „Лоран“, 2019 г.