Родена е на 28 март 1923 г. в София. През 1948 г. завършва Художествената академия при Дечко Узунов. Автор е на пейзажи, портрети, натюрморти, илюстрации на детски книги.
Магда Абазова – един от най-изтънчените естети в българската живопис. Наричана „аристократът на българската живопис“, Магда Абазова рядко прави самостоятелни изложби. Тя е от творците, които не държат на всяка цена да продадат платната си, макар че нейните картини бързо намират нови собственици, веднъж изложени.
Дори най-абстрактните творби на Магда Абазова са ясно разбрани и обичани, както от критиците, така и от публиката. Всички са „уловени“ от настроението на картината. А в тях има простота и пестеливост. В изкуството на тази интересна жена няма навик, рутина или опознат и лесен стандартен жест. Живописта ѝ е различна и ясно дефинирана.
Магда Абазова е творец с невероятен характер. Със собствен глас независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления. Отстояваща своето виждане за нещата, поради което много пъти не е харесвана или отхвърляна.
Заради изтънчения ѝ вкус и позиция много нейни колеги ѝ се възхищават, но и понякога се страхуват от могъщия ѝ талант.
Абазова никога не се взима на сериозно, когато започва да прави нещо. Няма самочувствие на човек, който се има за нещо особено, радвайки се истински, когато вижда, че картината ѝ се получава.
От поколенията след нея Магда бе наричана Майка на новото изкуство, а когато някой я определя като един от съвременните български класици, тя отговаря, че това са празни приказки. „Човек е класик, когато стане пример за другите, а аз не съм пример“.
От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата личното си творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезли от нейното ателие винаги стават обект на специално внимание.
Тя никога не се натрапва на публика и ценители. Творбите ѝ рядко заемат централни места в общите изложби, но това, което тя представя често става център на тези изложби.
Трудно е да се определи към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация е типичен представител. Нейното присъствие е толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите ѝ приемат множество характеристики и съотнасяния. Тя е с класиците класик и спрямо младите – новаторка.
За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Тя прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак си несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции.
Признанието я достига малко късно, едва ли не в последните десетилетия на живота ѝ, но за сметка на това то не отминава с годините и днес се откриват все нови и нови стойности в изкуството ѝ.
В жанрово отношение художничката се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. И в „най-обикновените” натюрморти авторката търси скрития смисъл на предмета. А и в най-смелите си абстракции тя подсказва аналогии с реалността. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка.