/1907- 1977/
Ненко Балкански е роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък. Той се оформя като живописец не под влиянието на приятните розови тонове на долината, а под въздействието на кафявата земя и мъките на изстрадалите и отрудени поколения. В романтичната и героична атмосфера на Казанлък се раждат над 80 художници. Сред тях са Чудомир, Станьо Стаматов, Станчо Лисичев, Захари Желев, Петко Клисуров, Никола Кожухаров и много други. Всички те са непосредствени учители на Н. Балкански и насочват детските му мечти към необятното изкуство и разпалват неговото въображение. Той прави първите си живописни опити върху засъхналата палитра на Захари Желев. Връзката му с Чудомир е съдбовна. Още като ученик Н. Балкански е поканен в дома на Чудомир, където се докосва до творбите на своя учител и до примамващия свят на изкуството, разкрива му тайните на художественото майсторство, говори му за светилата на българската литература. След това посещение той получава от Чудомир като подарък дълго използвани четки за маслени бои. Това може да се приеме за естеттическото кръщение на младия художник- с четките, които получава от своя покровители с палитрата на Захари Желев той пристъпва в света на изкуството.
Роден в скромно и бедно семейство, художникът през целия си живот се прекланя пред добрите, сбръчкани лица и отрудени и напукани ръце на своите роднини и близки и говори за тях чрез своите картини.
По време на своето възмъжаване Ненко Балкански се среща с група млади художници със свръхчувствителност, готови да отхвърлят системата от академични правила и норми. Те са хора загубили вярата си в традиционните опори на живота, връщайки се към бащиния дом и люлчените песни, открили неоценимата стойност на предметите от минали времена. Сред тях са Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Васил Бараков, Васил Иванов. Всички те търсят своя самостоятелен път в изкуството. Връзката му с тези хора изиграва важна роля в развитието на младия художник. Чрез тях той разбира, че висотите в изкуството не могат да бъдат превзети без да се преодолее инертността и раболепието. Връзките му с тях са трайни, той ги чувства като приятели, колеги, съветници.
Ненко Балкански завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов. След Чудомир проф. Никола Маринов е човекът, който му разкрива тайните на професионализма и цената на таланта, изразени в жертвен труд с най- голяма яснота и сила. В тези години Н. Балкански разбира, че голямото творчество винаги има социални аспекти. Именно тогава в него се ражда и поетът. Чрез своите стихове и есета той разширява хоризонтите си и избистря проблемите поставени от живота. Колегите му от академията виждат в него човек с богата душевност и мнгостранни интереси. Срещите му с дейците на българската литература го обогатяват духовно, но той не забравя главната си цел- да стане художник. Поезията остава трайно в талантливата му живопис- в неговите платна вещите получават романтична среда и свое специфично развитие. В своите картини Ненко Балкански търси чистотата и плавността на образа, които карат зрителя да вижда и в най- простия разказ пристан за почивка на човешките чувства.През четвъртата и петата година от своето следване Н. Балкански е студент на проф. Борис Митов, от който той може да вземе малко, но благодарение на когото разбира, че овладяването на занаята става чрез пречупване на чуждия опит през личните творчески амбиции.В тези години той става близък с Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и Васил Бараков, които го отвеждат да рисува из Родопските масиви. Така се появяват картините „Гостенката”, „Брезовските овчари” , „Средновековно Търново” и др. Още като студент той е участник в изложбата на южнобългарските художници. Годините по време на неговото следване са трудни за младият художник, той живее в бедност и понякога няма дори къде да пренощува.
След завършване на Академията Ненко Балкански работи за кратко като учител по рисуване в Казанлък. Завръща се отново в София, където отново животът му е труден. Неговото име често е заангажирано с много спорове и инициативи, които имат резонанс в културния живот и културните столични среди. В платната си от 3-те години Балкански отделя внимание на собствения си образ- автопортрети самостоятелно или с приятели. Героите в картините на художника са обикновени хора- работници, поети, учители, приятели с които е споделял несгоди и е водел разговори. Затова са плътни истински и неповторими. Образите в неговите картини поразяват с пълнотата си. С мъжествен романтизъм и жизнена правдивост. Образите му са именно такива, защото са моделирани като проводник на чувства, които вълнуват хиляди хора.
През 1938 г. Н. Балкански печели конкурс за специализация в чужбина и заминава за Франция, където е опиянен от творческата атмосфера на Париж и се среща с много работещи по онова време успешни художници. Награден е със златен медал на изложението в Париж за пейзажа „През прозореца”. Специализира в Рим, Берлин, Флоренция.
В периода между 1940- 1944 г. отново са трудни за него години отново в София. Той работи активно през тези години, но от ателието му не излиза нито една картина равна по обхват и сила на неговите предишни големи композиции. Той взима участие във всички общи изложби по онова време.
От 1947 г. е преподавател, а от 1959 г. професор по живопис в Националната художествена академия. Като художествен критик пише рецензии за български и чужди художници. На стотиците художници преминали през ателието му, той завещава уроците и любовта си.
През 1961 се присъединява към група научни работници от БАН, с които обикаля резерватите на старата българска култура и да изучава старите културни паметници.
Често прекарва летата си в Созопол. Създава множество пейзажи с масло. През 1966 г. издава албум със созополски рисунки.
През 1972 г. получава наградата Кан Сюр мер за натюрморт.
Членува в Дружество „Родно изкуство„
С любов към пейзажа, натюрморта, към портрета и интериора съдава платно след платно търсейки образа на своите вълнения. Кафяво- охровата и сребристо- зелената гама в творбите му събират одухотвореност и топлота, подкупваща естественост и обаяние, жизненост и мъдрост.
Популярните му портрети показват силата на внушението за вътрешното богатсво на обикновените неща и човечността в изкуството. Ненко Балканские художник на обикновените неща. Вижда красота и специфична хармония в плодовете, обикновените хора, природата. Рисува нещата, които обича – съпругата си Лиляна и всичко, което го заобикаля.
Прави Юбилейна изложба през 1975 г. в София.