В изкуството си художникът Константин Щъркелов е оставил прекрасни образи на вълнуваща легенда, която разказва в пейзажи за магичната красота на България. Като любима техника за живописта си, той определя акварела. Творбите му имат отличителни черти на високохудожествени произведения, наситени с поезия. Методът в развитието му на творец е свързан с наблюдение и любов към родното изкуство и българската народна песен. Като тематика най-много се вълнува от българския пейзаж. Израснал и изявил безспорен талант на художник, с интелекта си и дарбите си- да рисува, пишее, пее, той носи харизмата на целунат от Бога.
В едно свое интервю Константин Щъркелов споделя: „Когато рисувам, било пейзаж или цвете, аз чувам музика, или препрочитам стихове от Лермонтов или от Надсон. Когато слушам музика, аз виждам пейзажи. Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделила е своето настроение – на тоя ден без слънце, на оня понесъл се облак над сгушените дръвчета, на ония петна сняг, що се топят по наклоните, и на малкото застояла вода, скрита между суха трева долчинка, ето това, това е споделяла душата и там е бил истинският ѝ живот“.
Художникът притежава брилянтно слово, неговите рецензии, пътеписи, есета, бележки и дневници, описания и словесни форми са неделима част от изкуството му; те представляват и богато литературно наследство с необозрими проекции и неслучайно Дора Габе… пише: „Магесникът Щъркелов! Конкурира на природата и поезията! Опасен съперник!“.
Виртуоз във владеенето на акварелната техника, той притежава свой реалистичен стил и авторски художествен почерк, в който се смесват декоративността с пантеизма. Някои откриват в този процес на правене на изкуство сливане на творческото му его със света на природата… Неговите картини са били ценени и търсени, а самият Щъркелов е оценяван като оригинален български творец с неспокойна артистична душа, със сантиментален и бохемстващ уклон.
Любовта му към родната природа, която той отразява вдъхновено, с голяма всеотдайност и емоционално отдаване, го поставя на най-видно място в областта на българската пейзажна живопис. Щъркелов пише в дневника си: „Изкуството – само чувството, вроденото чувство те отнася, пренася във вечната красота на природата“. Наричат още художника „Магьосникът на акварела“, защото владее до виртуозност материята на цветовете и формите, защото намира оня специфичен багрен слой на изобразителното пространство, с който запазва светлината и пространността на пейзажа. Това поразително впечатление от простора на изложените през 1910-та година в Тръпковата галерия малки картини-акварели на Щъркелов, описва неговият приятел Григор Василев. Няколко години по-късно той ще напише, че „недостигнатите прелести на българската земя заслужават Щъркелов и той е за тях“. И ще заключи: „Тя и той са едно неделимо и безсмъртно дело“.
Източник:
Пламена Димитрова-Рачева, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, Контур, 2009 г.
Снимка: www.glasove.com