Бенчо Обрешков има привилегията да се изгради като художник в лоното на двете водещи европейски живописни огнища и школи през епохата – германската и френската. Дългата му и сложна художническа подготовка се сформира от няколкото най-значителни и солидни изобразителни системи на съвременността.
Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност „Живопис“ на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс.
Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Прави самостоятелни изложби в България, Гърция, Румъния и Германия. Част е от колективни изложби в Чехия, Франция и Русия. Завръща се в родината си през 1927 година.
Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.
Светогледът на Бечно Обрешков се сформира още през фигурналната фаза на модерното западно изкуство и синтезира живописно-пластичните системи на импресионизма, експресионизма, фовизма и неокласицизма. Той се оформя като модерен класик, с което, след завръщането си в България, се вмества от начало докрай в есететическия процес и художественото развитие на страната.
Обрешков е „първата лястовица“ на новата живописност, която е била в ход в света и идеал за цяло поколение „Нови художници“ от 30-те години на 20 век.
Той почти първи открива и поставя у нас проблема за картината като творческа категория, извлечена и трансформирана от действителността. Картината не като самоцелна, но като самостойна живописно-пластическа задача, организирана и подчинена на собствените си вътрешни закони на композирането, на картинното пространство, ритмиката на плановете и формите, на фигуралните и светлосенъчните стойности, на сложния проблем за колоритното изграждане и хармония. Тези проблеми са основният момент в търсенията на съвременното, модерното за тогава изкуство, който вълнува Сезан, Матис, Брак, Пикасо. Те се появяват и у други художници-новатори у нас преди Обрешков, но не в такава изявена степен.
Поставянето на проблема за картината от Бенчо Обрешков е съзряно от художника и изкуствовед Кирил Цонев, който пише през 1935-та година: „Той донесе картини, а не илюстрации на действителността…. Той не разказва познатото, а показва опознатото“.
В книгата на Кирил Кръстев за Бенчо Обрешков е обърнато внимание на различни аспекти от личността му – като творец и като човек. Кръстев отбелязва, че художникът е бил магнетична личност, с поведение светско, демократично, непосредствено, свободно до дързост, но и тактично измерено. Характерът му – незлоблив и човечен е зареден с будна ирония към малоценните прояви в света на изкуството, с верни и точни преценки, с воюваща защита на талантливото и напредничавото. Бил е приятел с Иван Пенков и Георги Паунчев, Сирак Скитник, Бори Денев, Васил Стоилов, Ненко Балкански. Борис Иванов и други.
Живописта на Бенчо Обрешков оставя трайна следа в художественото развитие у нас, една самобитна и неизменима частица от българската култура.
Източник: Кръстев, Кирил, Бенчо Обрешков-монография, издателство Български художник, 1982 г.