Данаил Дечев /1891-1962/ e български художник, живописец, пейзажист. Той разширява границите на понятието „пейзаж” в родното изкуство. Роден е на 20 март 1891 в Разград. Няма академично образование – завършва Промишлено текстилно училище в Сливен, поради неблагоприятни обстоятелства в семейството му – загубва баща си много малък, а големият му брат не е благосклонен към желанията на малкото момче да се развива като художник.
Един период от живота си – от 1919 до 1939 Данаил Дечев живее в Пловдив, а след 1939 – в София, но в действителност рядко се задържа на едно място, тъй като обикаля страната и рисува. Открива първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г.
През 1958 г. е организирана юбилейна изложба на Данаил Дечев. На 1 януари 1962 г. художникът е повален от парализа. Умира на 5 август 1962 г. в София
В първия етап от творчеството си Данил Дечев създава драматични пейзажи в смели цветови комбинации и усещане за неспокойното настроение на природата. След 40-те на миналия век художникът успокоява своята живопис и природните му картини са напоени с мъдрост и тишина, които постига с по-светла цветова гама и прозрачни сенки.
Данаил Дечев притежава ценно качество – европейски естетически вкус. Той е сред малцината наши художници, постигнали успех на биеналето във Венеция (1946 и 1948). Участва също така в Четвъртата международна изложба в Делхи (1960), в изложения и експозиции в Париж, Багдад, Прага, Анкара, Атина, Стокхолм и др.
Прави над 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина – Варшаава, Прага, Берлин, Будапеща.
След 1921 редовно участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници, от 1926 излага във всички Общи художествени изложби.
В книга за него Богомил Райнов отбелязва: „ Данаил Дечев не бе от хората, които шумят около себе си и държат да бъдат, ако не винаги, то поне възможно най-често център на всеобщо внимание. Той работеше тихо, без сигналните ракети на изявления и интервюта, и живееше също тъй тихо, без помен от бохемска и артистична колоритност на бита. И си отиде все тъй тихо – прекосил мимолетния ни живот като една крехка сянка, за да влезе силен и ярък в трайния живот на изкуството“.
Живописният почерк на Данаил Дечев се определя до голяма степен от неговото пристрастие към работата „а ла прим“. Той сам казва по този повод: „Ценя много картината ми да бъде направена на един дъх… За мене това значи чувството на художника да протече спонтанно, без да бъде затормозено от причини, идващи отстрани“… Произведенията му от най-зрелия период се характеризират с голяма увереност и разнообразие на живописния почерк, с едно майсторско моделиране на формата чрез плътни отчетливи мазки или с леки едва доловими докосвания на четката, чиито следи взаимно се проникват и се сплавят в сложна багрена тъкан.
В края на 90-те години, въпреки несъгласието на директора на Националната художествена галерия доц. Ружа Маринска и експертната комисия на НХГ, с разрешение на Министерството на културата дъщерята на художника – Ваня Дечева изнася за Франция над 70 от най-интересните работи на художника Данаил Дечев с надеждата да организира изложба в Париж. Изложба така или иначе не се организира. На 4 юли 2014 г. на търг в „Друо-Ришельо“ се разиграват всичките 74 работи на Дечев.
Но поради бързата реакция на няколко български колекционери, почти всички сериозни работи са върнати в България. Министърът на културата, тогава Петър Стоянович и Националната галерия са уведомени, но финансовият им ресурс стига за две работи… Повечето от картините на Дечев са закупени от български колекционери и вече са собственост на Фондация „Колекция Българско изкуство”, Ателие-колекция Светлин Русев, Венцислав Кадиев, Николай Младжов и други. Работите са създадени в периода от 1930 до 1960 г. Повечето от тях са рисувани с маслени бои върху картон. Доминират, разбира се, пейзажите (над 50 броя), но има и серия натюрморти, а също и няколко фигурални композиции. Качеството на представените работи в изложбата е изключително високо.
С тези картини през 2015-та у нас е организирана изложба, като знак за сериозната и отговорна роля, която има българският колекционер за съхраняването и опазването на културното ни наследство. Защото той не е просто един „вреден частник от времето на социализма“, а партньор на държавата. С тези думи акад. Светлин Русев представя картините на откиването на изложбата.
В галерия „Джуркови“ могат да се видят 13 картини на художника.
„Затрогващите моменти в моите картини идват от истинността на природата. Това се дължи, предполагам, на моето емоционално усещане от непосредствения контакт с природата. Трябва да призная, че при създаването на моите картини, аз не съм чувствал голяма мъка. Особено що се касае до колоритното им изграждане. Чувството ми за колорит доминира над всички други прояви и то не ме е затруднявало никога. Картината си считам за завършена, когато, без да ща, спирам и виждам, че няма къде повече да сложа нито едно петно“
Към Данаил Дечев не може да се приложи нито един от тия обичайни термини – регионалист, маринист, майстор на планинския пейзаж, художник на старите къщи… Той постига едно тематично богатство, до което рядко наш пейзажист е стигал, и от не само защото обгръща в сюжетите си почти цялата родна земя – от Родопите до Стара планина и от Балчик до София, не само защото работи в сферата на всички пейзажни жанрове, не само защото често минава от природния изглед към човешката фигура, а и защото ни въвежда в такова богатство на емоционалните състояния, каквото е способна да излъчи само една сложна многострунна душевност.
Източник: Райнов, Богомил, „Данаил Дечев“, изд. Български художник, 1972 г., София