„Всяка картина трябва да живее между хора. За тях е създадена. Излезе ли от ателието ми, тя започва своето непредвидимо пътуване. Благославям я – дано събуди възторг…“
Васил Стоилов е роден на 29.02.1904 г. в с. Подуене (днес квартал на София). През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров. Още с дипломната си работа – картината „Гостенка“, през 1927 г. Стоилов получава признанието на художествената критика. През 1928 г. участва в конкурс на Министерството на народното просвещение. За картината „Чудотворната икона“ е награден с едногодишна стипендия за специализация във Франция. Изживяното за почти четири години в този световен център на изкуството дава на Стоилов необходимия опит и самочувствие – рисува множество портрети и пейзажи за своите меценати, участва в престижни изложби, сред които Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”, самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва на общата изложба на Дружеството на френските художници, на която печели награда с картината „Селянинът със стомната“. Васил Стоилов реализира десетки самостоятелни изложби до края на живота си, участва в много национални и международни общи експозиции. Платната му са разнообразни по отношение на жанрове и сюжети – битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а творбите му се отличават с реалистичен рисунък, монохромен колорит, внимание към детайла и осезаемо психологическо състояние на обекта.
За Васил Стоилов е важна отдадеността към работата. В дневника си той отбелязва: „Винаги съм искал да умра в гигантската прегръдка на труда“. На тази посветеност той гледа като на път към усъвършестване. Вслушва се в съветите на учителите си, но следва вътрешния си глас…
Дъщерята на Васил Стоилов – Явора споделя в интервю от 2013 г.: „Той беше велик баща. Гéрмански шоп, който стана гражданин на света… Спомням си го винаги с цигарката в устата и едновременно с това рисува. Четката и цигарката. И казва: Това е дъще – четката от Бога, цигарката от дявола. И който намери равновесието между двете начала той е истинският творец“.