Княгиня Евдокия /1898 – 1985/

Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска. Тя е от рода Сакскобургготски. Когато  Фердинанд I  абдикира, тя и сестра ѝ княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър … Продължение

Никола Ганушев /1889 – 1958/

Никола Ганушев е роден на 15 юни 1889 г. в Разград. Завършва с няколко награди и отличия Академията за изящни изкуства „Албертина” в Торино през 1913 г. при проф. Джакомо Гроси и Луджи Бели. От 1913 до 1920 г. е учител по рисуване в София. Участва в Първата световна война като военен художник.  От 1921 … Продължение

БОРИС МИТОВ /1891 – 1963/

Баща му е известният български художник Антон Митов, майка му Олга Храмцова е рускиня. Роден е на 11 януари 1891 г. във Варна, където баща му по това време е учител. През 1894 г., когато той е на три години, семейството се премества в София. Борис започва да рисува от дете и участва в изложби … Продължение

Сотир Клинков /1878 – 1967/

Сотир Клинков е роден в Самоков през 1878 г. Той е български учител, художник, иконописец, музикант. Баща му е дребен търговец- бакалин, а майка му е от рода на един от забележителните зографи на 19 век – Христо Йовевич. През 1896 г. Сотир Клинков завършва Самоковската духовна семинария. След това постъпва в Софийския държавен университет, … Продължение

Николай Павлович /1835 – 1894/

Николай Павлович е второто от осем деца в семейството на Христаки Павлович (1804-1848) – голям български книжовник, просветител и издател и Севаста. Първоначалното си образование завършва във взаимното училище на баща си в Свищов. Като дете получава увреждане на лявото око и до края на живота си работи сама с дясното. През 1852 г. с … Продължение

Бочо Донев /1904 – 1969/

Бочо Иванов Донев е роден на 30 май 1904 г. в с. Орешак, Ловешки окръг. В периода 1923 – 1928 г. учи живопис в Държавната художествена академия в София. През 1928 г. завършва в класа на проф. Никола Маринов и проф. Д. Гюдженов. Специализира графика в Полша във Варшавския институт за изобразително изкуство (1935-1936). Там … Продължение

Константин Гърнев /1894 – 1966/

Константин Гърнев е роден на 18.01.1893.г в село Либяхово (сега Илинден), Благоевградско като четвърто от седемте деца на Георги Гърнев и Гица Константинова. От 1913 до 1921 г. с прекъсване следва в Художествената академия в София. От 1924 до 1931г следва живопис в Мюнхенската художествена академия. Там учи първоначално при проф. Херман Грьобер, а по-късно … Продължение

ЦАНКО ЛАВРЕНОВ /1896 – 1978/

Роден на 24 ноември в Пловдив с кръщелно име Александър-Стефан, като пето дете в семейството на Иван и Силвина Лавренови, павликянско семейство с определен принос към многообразния културен и обществен живот. Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Дядо му Лаврентий бил книжовник, преписвач на католически ръкописи. Преписал е и католическата … Продължение

Константин (Кочо) Гърнев

Константин (Кочо) Гърнев (1894 – 1966) В периода 1920-1924 г. Константин Гърнев следва живопис в Художествената академия в София при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Непосредствено след това заминава за Германия, за да продължи образованието си. През 1924 г. издържа приемния изпит в Мюнхенската художествена академия при проф. X. Гьобер и е приет в … Продължение

Руска Маринова – неизчерпаема младост в изкуството

Руска Маринова издържа проверката на не едно или две десетилетия. Тя твори в продължение на повече от половин век от най-ранна възраст. Жизнена, творчески активна, пулсираща. Това е може би тайната на нейното изкуство, което съхранява една вечна младост. Руска Маринова е родена в Самоков. В периода 1927– 1931 година живее в Париж, където организира … Продължение

Енчо Пиронков: „За изкуството времето няма значение!“

Енчо Пиронков е един от най-загадъчните и сложни за тълкуване художници от втората половина на 20 век.  Художникът облъчва със зашеметяващите си пластически хрумвания художественото пространство. Той е без художествено образование, но със „самобитен художествен талант“. Творбите му са наситени с богати багри, лиризъм и емоционалност. Благодарение на дръзкия си талант Енчо Пиронков успява да … Продължение